Преображение Господне отбелязва много ключов период от служението на Исус Христос на земята и придава допълнителна тежест на вярата на първоначалните апостоли, в частност Петър, Йоан и Яков, както и на всички християни в божествеността и възкресенската сила на Исус Христос.

Преображението на Исус Христос на една висока планина в Галилея (Матей 17:1-9; Марк 9:1-9; Лука 9:28-36), традиционно приемана за планината Тавор, се случва в този етап на Неговото служение, когато Той насочва мислите си към предстоящото си страдание и смърт и съответно поема по пътя от Галилея към Ерусалим. Исус започва да подготвя Своите ученици за предстоящите събития, но не среща особено разбиране от тяхна страна. Петър дори смъмря Спасителя, когато Той им съобщава, какво предстои да Му се случи. В съзнанието на учениците дълбоко се е загнездило очакването на юдеите за един политически Месия-Освободител, който да избави народа от римляните и да установи самостоятелно управление, наследявайки давидовия трон. Те очакват от Него да видят в пълнота развит този образ на цар от давидовия род, който, както макавеите до преди по малко от век, да управлява страната административно и духовно. Интересно е, че дори след възкресението на Исус, учениците все още очакват от Него да възвърне на Израел царството (Деяния 1:6).