... Думите, които изговаряме и адресираме към другите... Замисляме ли се, че понякога сипем отрова и безпокойство, сякаш предлагаме сол и пипер на трапезата. Добротата и подкрепата ги избутваме в ъгъла. Често изреченото е нашето наточено оръжие, копието, пробождащо незащитения и неочакващ атаката ни наш събеседник. Защитаваме се чрез изкривената ни представа за справедливост.

По същия начин „раняват” и „обезвреждат” и нас. Всяко казано нещо е заредено със сила и това не е предположение, а истина.

А псалмиста ни препоръчва: „Пази езика си от зло и устните си от коварни думи” и „Думите на устата ми и помислите на сърцето ми нека бъдат угодни пред Тебе, Господи”.