Спяща, но без да съм спящата красавица, слагам крак в Монако. Предутрин е. Хоризонтът светлее леко от тишината, от подредеността и красивите сгради наоколо. Централната градина е обливана с вода и само раннобудни чистачи демонстрират подобно мен своята гъвкавост... и трудолюбие. Всъщност единствените хора, дето зърнах по ранина, бяха полицаите и чистачите. Един мъж миеше улиците със силна пароструйка и освежаваше високата температура в пет часа сутринта. После за миг край нас изхвърча скъпо бижу, наименувано спортна открита кола с двама млади мъже по седалките.