Живеем във време на небивал конфликт между живота и смъртта. Една голяма битка, в която са въвлечени Църквата и силите под небесата. Сблъсък, който се води от единия край на земята до другия, във всеки град и село, във всяка нация и племе. При тази война страните нямат неутрални територии, примирия или мир. Живеем в най-опасното време за душите ни и в същото време най-перспективното време за Църквата от самото й начало.

В тази битка като християни имаме определена позиция, която да защитаваме и земя, която да отнемем от противника. Предизвикани сме да пазим себе си, да защитаваме семействата си, църквата си, местата, където работим от жилото и силата на обезсърчението и смъртта. Имаме отговорност да бдим над финансите си, отношенията ни с другите християни и нестихващата и увеличаваща се битка с врага. Няма да имаме силата да живеем, ако не останем в святостта, за която сме призовани. Всеки ден търсим начин да се справяме с бурите, които ни предоставя ежедневието! И в същото време търсим или очакваме призванието за живота ни и се опитваме да чуваме и задържаме гласа на Бог, въпреки хаоса в света днес.

Онези, които не се уморят – те ще живеят! Членовете на Църквата ще намалеят, но в нея ще кипи истински живот! Силата да живееш и да изговаряш живот днес не се придобива лесно. Властта и победата ще се дадат на онези, които се научат да водят битка със собствения си език и мисли и които знаят как да ги подчинят на Святия Дух. Истински ще живеят онези, които разберат призванието си и се научат въпреки всичко да живеят с него не в бъдещето, а в настоящето!

Имам няколко любими герои в Библията и единият от тях е Вартимей. Сещате ли се кой е той? Много сме чували и ни е било проповядвано за слепеца Вартимей! Това е човекът, който извика за милост! Това беше човек, който знаеше как да вика, за да привлече вниманието на Бог.

Има няколко неща в неговия живот, които са ми направили много силно впечатление и искам да ги споделя с вас.

Марка 10:46-52

Исус излезе от Ерихон и по пътя някъде беше Вартимей! Вартимей имаше проблем – беше сляп, не знаеше и не можеше да види, че Исус минава. Беше необходимо някой до него да му каже „Исус е близо!”.

Замисляли ли сте се, че понякога ежедневието, работата, взаимоотношенията и  умората ни могат да ни заслепят или да притъпят нашите сетива толкова, че да не можем да усетим Божията близост. Има ли някой, който се разпознава в това или съм избрал да говоря за нещо погрешно?

Марка 10:46а – „докато влезе и излезе”. Гръцкият текст и словоред разкриват, че Исус просто е минал през Йерихон и не е останал. Едно краткотрайно преминаване през града. Ако Исус беше приет добре в този град, той щеше да остане. Неговото пътуване е било целенасочено, т.е. те „дойдоха с цел” в Йерихон. Но нещо е станало, защото текстът в гръцкия казва буквално следното: „дойдоха в Йерихон и докато влезе – излезе”. Нещо е накарало Исус да не остане в Йерихон. Какво? Няма нищо описано в Библията. Мислите ли, че Исус просто си е губил времето, за да влезе и после да излезе безцелно от Йерихон? Дали е било просто разходка? Не.

За нас, християните, Словото на Бога казва, че сме „победили сатана”! Живеем в години, в които копнежите ни могат да са най-силни и изкушението да си угодим е най-голямо. Ние сме хора и имаме сили и желание за всичко. За човек забавлението може да е всичко. Не представлява трудност да отидем на място, където нещата от живота не се мислят много, а се гледа на тях лекомислено с думите „те просто се случват”! Мислите ни понякога бягат от земните грижи и не позволяваме на проблемите да ни занимават. Това безгрижие и освобождаване на умът ни от сериозните неща може да ни тласнат преди всичко по пътя на удоволствията.

Нещата, които стоят по този път може да ни спънат, съборят или унищожат в зависимост от това колко ще им предадем ума, сърцето и душата си. От голямо значение е, колко са важни моментните удоволствия, колко от тях имат стойност, за да бъдат част от нашето бъдеще. Дали изцяло поглъщат мисълта ни в момента без да си даваме сметка за следата, която ще оставят след себе си във нашия живот. Има неща, които имат голяма сила и могат да повлияят на очите ни. След това без да осъзнава сърцето ни лесно можем да тръгнем по пътя на удоволствията и насладата. Библията говори за този път и за хората тръгнали по него като за „повече обичащи удоволствията, отколкото Бога” /ІІ Тимотея 3:4 ст./.