Отровата се прокадваше към сърцето, проправяйки си път през дългите лабиринти от вени. Студ, болка и ужас се сляха в притъпено самозалъгване. Колко ли още време щеше да се задържи живота в тялото? Там, откъдето минеше „нектарът на смъртта“, възпламеняваше и последната жажда за живот. „Вярно, че надеждата умира последна, но каква полза, като аз ще умра преди нея“ - процеди през посинелите си вече устни обреченият. Не предполагаше, че така изненадващо ще бъде ухапан и че толкова неочаквано бързо ще проследи филма на собствените си преживявания през вкочанения си мозък. Кой би предположил, че това, което започва като безобидна слабост, ще завърши като целувка на кобра?

Това се питам аз, търсещата истината за безразсъдството на хората, които са тръгнали към гилотината на инициираната от тях обреченост и ръсят по пътя до там рози от безпочвена надежда и извратено невежество. Реалността - притъпяваме съвестта си и отминаваме „дребните“ (според нас) прегрешения. Ако тези, които се определяме като вярващи, правим това, какво остава за останалите, които даже не се питат кой ги е създал и с каква цел. Все пак, за измъчваните от съвестта си, преди време католическата църква подсигурила индулгенции, дори и за бъдещите грехове, дори и за неродените човешки същества. Дали днес се спъваме в това, което ни се вижда уж на пръв поглед дребно или по-скоро го определяме като „моменти на слабост“? Алчност, Похот, Чревоугодничество, Завист, Мързел, Гордост, Гняв. Според католическата църква това са седемте смъртни гряха. Доста доближаващи се до тях са 8-те смърни гряха според православните: чревоугодничество, прелюбодейство (похот), сребролюбие (алчност), гняв, гордост, тщестлавие (гордост-желание за слава), отчаяние, печал. Всъщност, знаете ли, че мога да се сетя за личности от Библията, които са съгрешавали по някои от изброените вече грехове – Давид (похот), Соломон (гордост), Саул (завист), Навал (отчасти чревоугодничество), Мойсей (гняв) и простете, но за мързел не се сещам . Струва ми се обаче, че на днешно време последния грях много се е развил сред някои хора, а всички останали са придобили толкова завоалирана, „праведна“ и на пръв поглед безобидна форма, че често човек не може и да се усети кога за първи път се е инжектирал тази „дрога“.

Аз съм жена. Не е нужно да ме оглеждате и да търсите атрибутите на секса, минавайки край мен да хващате въдицата и да сте настроени за улов...

Парфюмът на закачливостта е моята обица, но не я използвам за съблазън. Червилото на устните ми грее като любовно слънце. Жена съм, не защото мога да стана преди първи петли и да допиша ненаписаното писмо до любимия... Името ми е живот, не поради причина, че съм родила дете... Всяка минута плевя и се грижа за семейната си градина, засаждам обич и нежност, поливам с търпение, премълчавам, когато пада лавината на гордостта.

Но да си жена е поне два пъти по-трудно, отколкото да си от мъжки пол. Нали си спомняме как още от проходилката момиченцето се насочва към количката и куклите, към миниатюрната печка и простора с дрехи, а момчето отива да рита топка с баща си. Тя се учи да готви, да помага на мама в подреждането на масата, да сгъва изгладените дрехи. Някак си уж загрижените ръце я тикат в строго определена ниша, избират вместо нея приоритетите на мисълта й... И няма нищо странно, че хилядите момичета, завършващи с отличие математически и езикови гимназии, престижни университети, после се изживяват предимно като майчици. Дипломите им, приличащи на светулки, бродят из тъмнината на миналото. Момичетата, пораснали в жени, огряват с всеотдайните си лъчи рожбите си, талантът им стопля дома им и никой друг не разбира за него.

Майчинството е благословение, но не е единственият път на живота ни. Между подрънкването на тенджери и затварянето на микровълновата фурна, миризмата на напълнени памперси и висока температура, същестуват и възхищаващи ни се прожектори, дълго въже, по което предизвикателството кани да се изкачим и премерим сили с вятъра (дори и вятъра да е от мъжки род). От пазене на равновесие с тежките менци и търсене на извор прозрях, че името „живот” не е еднозначно - пълна къща с деца. Носи в себе си и неудовлетвореност, стремеж за още плодове, за откривателство и съвършенство.

Според някои сексистки вицове, когато Бог сътворявал жената, вече бил доста уморен от работата по създаването на мъжа и затова жената се получила по-несъвършена. Според други – когато Бог творил земята - оставил най-великолепната част за накрая – жената. Второто е по-правдоподобно. Жената е най-прелестното създание на Бог.

В какво се състои женската красота? Ако се поровите в интернет, ще видите, че учени от различни страни изчисляват тайната й. Някои даже са създали формули за това:

Y= b1х1 +b2 х2 + ... + b13х13 + t

Не се и опитвам да разбера какво точно означава тази формула, но едва ли някой мъж ще я използва, за да разбере дали харесва една жена.

Женската красота днес е издигната в култ и от мъжете и от жените. Реклами, списания, билбордове, филми, конкурси, козметика, салони за красота, фитнес, клиники за пластична хирургия… всичко това е индустрия, която се издържа от женската красота и чрез която някои красиви жени се издържат.

Но има цели пространства от личността на жената, които остават непознати и неоценени от повърхностния наблюдател. Съвременният човек рядко отива отвъд чисто физическите измерения на женската красота и не вижда други, които са част от женската душевност. Именно те правят жената жена. Когато мисля за тези духовни измерения на женската красота се чувствам нищожен и длъжен да призная женското превъзходство.