Имигрантите да намерят християнски приятели,
които искрено да ги подкрепят и да се грижат за тях. Тези жени имат нужда да
бъдат третирани с уважение и доброта. Много от тях никога не са имали контакт с
истински християни. „Защото огладнях и Ме нахранихте, ожаднях и Ме напоихте,
странник бях и вие Ме прибрахте” (Мат. 25:35)
Мисля си дали очите ни се пълнят по-бавно от сърцето? Очите
са две, сърцето само едно. Двата съда се наливат полека-лека и с внимание да не
разлеем.
Ненаситността човешка „посреща” човека от началото му и ако
той не съумее да се освободи от примката й или да я натика в най-тъмния ъгъл на
характера си, алчността расте и се уголемява.
Последните две седмици забелязвам един плевел, който се
увива в зелено около храсти и дървета. Окото вижда нежно стъбълце, но когато го
дръпнах, се оказа, че след него върви и друг в кафяво, много по-здрав и жилав.
Всеки ден установявам как плевелите жадно обхващат нови територии.
С подобна неутолимост се разпространяват лъжи, привички,
рекламни трикове… и те впримчват да искаш това и онова.
Собственото ми чревоугодничество наля в теглото ми
килограми. Сама се питах защо ям и продължавам, щом не съм гладна. Хапвам,
дъвча и чак ставайки ми тежко… се спирам. Отрупвам се с въпроси, срамувам се,
че не мога да се въздържа. Един стих в Еклесиаст сякаш описва точно ненасищането:
„Всички реки се вливат в морето, а морето все не се напълва.”
Замисляли ли сте се какво е
щастието? Това е вътрешно състояние, което има външен израз! А какво е
страданието? Абсолютно същото - вътрешно състояние, което има външен израз!
Представете си външния облик на
двама души и тяхното вътрешно състояние. Единият преживява изключителна болка
отвътре, но изразът на лицето му е усмивка, думите му са хумор, той забавлява
всички, никой не може да заподозре, че нещо го измъчва. Другият, от своя страна,
изглежда не толкова весел, дори леко тъжен, замислен, обременен, загадъчен и
недостъпен, неразбираем, но в сърцето му има мир, дори повече от това - усеща
привкуса на щастието. Възможно ли е такова противоречие? Виждали ли сме такива
хора и ние самите били ли сме в подобни ситуации?
Лично аз в миналото не само съм
имала такива моменти, но и живеех по този начин доста дълго време. Усмихвах се,
въпреки че вътрешно страдах. Усмивката ми беше моята маска, нещото, зад което
да се скрия, за да не знаят хората около мен как се чувствам. Това беше моя
образ за пред обществото, но не и когато съм сама. Щастието, както и
страданието, са вътрешни състояния с външен израз.
Качвам се в ранния неделен августовски
трамвай. Трима-четирима пътници.
Набитото ми око забелязва един особен мъж и в
отговор, че наистина е по-различен, той се доближава до мен. Иска ми две евро – нито по-малко, нито повече. Не ми обяснява защо са му. Отказвам му. Наистина нямам в себе си никакви пари, а и
вече свиквам да срещам французи, които просят пари в градския транспорт.
Имам съсед, човекът е с някакъв здравословен проблем и е пенсиониран,
под попечителство е, живее в собствена къща. Държавата му е отпуснала социална
помощ, която не е прекалена, но е напълно достатъчна за сам мъж. Майка му идва
няколко пъти в седмицата при него. Той вече си е създал територия и начин на
живот. Застава на кръстовището и моли за цигари, но не каквито и да са, пуши
известни марки. Напоследък обаче ме среща по улицата и ми иска
и пари – казва че са за кафе, за сандвич.
Тръгването на път е като обещание за радост.
Особено когато е през лятото и щом си препълнен с нетърпение, от което добавяш
още няколко килограма към личното си тегло.
В последно време пътуването с кола започва да
ми се струва все по-уморително, но дали е от възрастта, от умората на седенето
с часове, или от предизвикателството да опитам и други превозни средства...
Спяща, но без да съм спящата красавица, слагам крак в Монако. Предутрин
е. Хоризонтът светлее леко от тишината, от подредеността и красивите сгради
наоколо. Централната градина е обливана с вода и само раннобудни чистачи
демонстрират подобно мен своята гъвкавост... и трудолюбие. Всъщност
единствените хора, дето зърнах по ранина, бяха полицаите и чистачите. Един мъж
миеше улиците със силна пароструйка и освежаваше високата температура в пет
часа сутринта. После за миг край нас изхвърча скъпо бижу, наименувано спортна
открита кола с двама млади мъже по седалките.
Парчета живот 
Мисля си дали очите ни се пълнят по-бавно от сърцето? Очите
са две, сърцето само едно. Двата съда се наливат полека-лека и с внимание да не
разлеем.
Замисляли ли сте се какво е
щастието? Това е вътрешно състояние, което има външен израз! А какво е
страданието? Абсолютно същото - вътрешно състояние, което има външен израз!
Качвам се в ранния неделен августовски
трамвай. Трима-четирима пътници. 
Тръгването на път е като обещание за радост.
Особено когато е през лятото и щом си препълнен с нетърпение, от което добавяш
още няколко килограма към личното си тегло. 
