Събуждаме се и вече сякаш нищо (или почти нищичко) не е в състояние да ни учуди. Нищо, от което ръката ни да трепне или поне да затрепери, да разлеем чашата с кафето, чая, сока си... Да ни заседне на гърлото... Да имаме нужда да помълчим и да се усамотим в минути за размисъл... Природни катаклизми, температурни шокове, протести и убити, стачки  – приемаме ги като естествена околна среда. Ама, човече, ние от десетилетие пресичаме улиците на  21 век. Няма невъзможни ситуации?!

И изведнъж – подобно оправдание на току-що казаното, грамадно заглавие те притиска в стената: „Унгарка продава девствеността си”.

Като журналистка знам, че подобни изстреляни думи грабват хората и те бързат да прочетат по-нататък. Лошите новини продават информацията. И затова така набъбват изданията, дето се ровят в интимността и извратеността на хората. Преди петнайсет години ни вълнуваше темата за бракове между еднополови, за осиновяване на деца от такива семейства, за промените в секса... За нас звучеше ново и забранено доскоро, та дори прескачащо прага на моралността и допустимостта в нравствената ценностна система. Сега подобни сведения са ежедневие. Чуваме ги, възмущаваме се за момент и отминаваме напред. Говорейки си, че на нас не може да ни се случи, че ние сме различни. Почти праведни.

Преображение Господне отбелязва много ключов период от служението на Исус Христос на земята и придава допълнителна тежест на вярата на първоначалните апостоли, в частност Петър, Йоан и Яков, както и на всички християни в божествеността и възкресенската сила на Исус Христос.

Преображението на Исус Христос на една висока планина в Галилея (Матей 17:1-9; Марк 9:1-9; Лука 9:28-36), традиционно приемана за планината Тавор, се случва в този етап на Неговото служение, когато Той насочва мислите си към предстоящото си страдание и смърт и съответно поема по пътя от Галилея към Ерусалим. Исус започва да подготвя Своите ученици за предстоящите събития, но не среща особено разбиране от тяхна страна. Петър дори смъмря Спасителя, когато Той им съобщава, какво предстои да Му се случи. В съзнанието на учениците дълбоко се е загнездило очакването на юдеите за един политически Месия-Освободител, който да избави народа от римляните и да установи самостоятелно управление, наследявайки давидовия трон. Те очакват от Него да видят в пълнота развит този образ на цар от давидовия род, който, както макавеите до преди по малко от век, да управлява страната административно и духовно. Интересно е, че дори след възкресението на Исус, учениците все още очакват от Него да възвърне на Израел царството (Деяния 1:6).