Имигрантите да намерят християнски приятели,
които искрено да ги подкрепят и да се грижат за тях. Тези жени имат нужда да
бъдат третирани с уважение и доброта. Много от тях никога не са имали контакт с
истински християни. „Защото огладнях и Ме нахранихте, ожаднях и Ме напоихте,
странник бях и вие Ме прибрахте” (Мат. 25:35)
Тя е млада, усмихната
и от нея лъха позитивизъм. Само преди година завършва средното си образование и
като всеки млад човек обича да се забавлява. Как се е подготвила за своя бал,
от кого е търсила помощ и какви съвети е готова да даде на тези, които ги
очаква това шеметно събитие...
Представям ви Ралица
Разкажи ни нещо за себе си...
Казвам се Ралица Кирова, на 19
години, от гр. София и съм студентка
първи курс специалност „Славянска филология”,
СУ „Св. Климент Охридски”. Обичам
да чета книги, да рисувам, пея и свиря на китара. Обожавам миризмата на стари
книги, затова прекарвам доста време в антикварни книжарници.
Преди година беше твоят абитуриентски бал. Можеш ли да опишеш
приживяването с три думи?
Ами беше:
страхотно: цялата еуфория,
атмосфера и напрежението, които всъщност започнаха още след изпращането в
училището ми;
тъжно: тъй като точно в този момент осъзнаваш,
че не си дете и че животът те връхлита изведнъж и искаш - не искаш си въвлечен в друг свят;
мъчително: да, беше доста мъчително заради токчетата. Като
човек, чувстващ се комфортно на ниско, близо до земята, токчетата бяха нещо съвсем
ново за мен. Не бих казала, че се сприятелихме, но определено не им позволих да
ми развалят настроението.
Преди години, когато бях тинейджър, да се говори за изневяра
в християнските семейства беше немислимо. Случаите, за които се знаеше по-скоро
бяха изключения. Днес за съжаление все по-често чувам, че дадено семейство е
преминало през този ужас и все повече семейства се развеждат, поради тази
причина.
Ще ви запозная с една жена, която от близо е познала болката
на изневярата. Очите й са тъжни, когато говори за този период от живота си, но
въпреки всичко, скрива сълзите си. По разбираеми причини няма да споменаваме
името й, но тя е реална и за съжаление преживяното е дало отпечатък в живота й.
Представям ви Една от нас.
Разкажи ни нещо за
себе си...
Омъжена съм от десет години и имам две деца. Живея в средно голям
град.
Съжалявам, че те
връщаме към неприятните моменти от живота ти, но се надявам да помогнем на
други жени, попаднали в подобна ситуация... Предусещаше ли, че мъжа ти има
увлечение?
Ако трябва да бъда честна – да. Имах съмнения, че една
личност е увлечена по него и виждах, че и той не е безразличен. Намираше повод
да говори с нея. Няколко пъти го предупреждавах, че тя не е безразлична, но той
твърдеше, че си внушавам. За съжаление, усещах нещата, но не знаех как да
постъпя, за да не изглеждам като човек, който „задушава” мъжа си от постоянни
нападки и съмнения.
Тя е интересна и стилна жена. Усмихната и положителна, упорита и устояваща мнението си. Преди 15 години в младата демократична България тя се спуска смело да сформира екип, с който да разпространява Библията. Поема отговорността да стане директор на „Библейска лига – България” и 15 години печели уважението и респекта на своите колеги и партньори. Ръководител, който знае как да мотивира, изгражда, насърчава и смъмря, когато е необходимо.
По Божията воля, когато в България имаше огромен глад за Божиято Слово и спонтанно се раждаха нови църкви в цялата страна. Тогава Бог изпрати един изключителен американец с идеята да се постави начало на служението на Библейска лига в България. И така поехме предизвикателството.
Мечтата на всяко момиче е да дойде онзи приказен ден, в който да облече бяла рокля като принцеса, да обуе пантофките на Пепеляшка, да вплете було в най-изящната прическа иииии ... разбира се, цялото внимание да е насочено към нея – БУЛКАТА!
Едно такова невероятно преживяване очаква и момичето, което ще ви представя.
Тя е усмихната, приказлива и прелива от енергия. Не е от хората, които оставят нещата да се случват в последния момент. Планирала е всичко и месец преди сватбата почти всичко е готово. Вълнува се по свой си начин и очаква най-важния ден в живота си...
Представям ви Петя
Разкажи ни с няколко думи за себе си...
Аз съм Петя. По принцип съм от Ямбол, но живея в София от 6-7 години. В момента работя в Агапе България към проекта Inspirational films.
Тя е млада, усмихната
и от нея лъха позитивизъм. Само преди година завършва средното си образование и
като всеки млад човек обича да се забавлява. Как се е подготвила за своя бал,
от кого е търсила помощ и какви съвети е готова да даде на тези, които ги
очаква това шеметно събитие... 
Мечтата на всяко момиче е да дойде онзи приказен ден, в който да облече бяла рокля като принцеса, да обуе пантофките на Пепеляшка, да вплете було в най-изящната прическа иииии ... разбира се, цялото внимание да е насочено към нея – БУЛКАТА! 
