Осъзнавам все повече и повече, че живеем сред хора, а дори мога да кажа и сред вярващи, които обичат да диктуват какво да правим в живота си, обичат да ни командват, да налагат своето мнение за меродавно, да не ни допускат да бъдем себе си и да издигнем гласовете си. Ако този човек пък живее в къщата ти, живота става едно голямо предизвикателство и непрекъснати борби и терзания. Това може да бъде майката, свекървата, тъщата, приятеля, началника и много други социални роли. Осъзнавам, че на сблъскалите се с този „проблем“ не им стига да бъдат описани чувствата, които изпитват в ситуациите, в които са попаднали; не им стига да констатират, че тяхното положение е точно такова – на контролирани и задушавани хора; не им стига да им бъде казано - „такъв е живота, такива неща се случват, съжалявам, че си попаднал в това положение, но поне го осъзнаваш“. Всичко това не стига, защото то води само до диагностика, но не дава някаква дори някаква малка идея за изходен път, за подобрение, за лек. А за да се подобрява живота ни като вярващи, за да вървим и да се преобразяваме от „слава в слава като от Духа Господен“, ние трябва и да „лекуваме“ живота си, да бъдем изцелявани, да оздравеем от драмите, с които се сблъскваме във всекидневието си. Тези „Езавеловци“ ни побъркват! Какво да правим? Споделям от сърцето си с всички тези, които зададоха въпросите си и се надявам да открието своя отговор сред моите мисли. Няма да ви дам стъпки за следване – всяка ситуация е различна и разрешението ще бъде най-ефективно и работещо в индивидуалните случаи ако всеки сам си прецени и анализира какъв метод да предприеме за действие.

Когато мислим и говорим за „домашно насилие”, със сигурност в нас възникват много въпроси. Как се стигна до тук? Къде е границата? Какво може да се направи? Как да реагираме? Въпроси, въпроси и всеки един е важен. Насилието в къщи може да бъде изразено по различни начини. Иска ми се да обърнем внимание на един аспект, за който се говори рядко, но според мен е в основата на голяма част от скритото насилие. С него често се примиряваме и го преглъщаме. То е толкова незабележимо понякога, че дори и когато е описано в Библията, не го забелязваме, а просто трябва да се поставим на мястото на другия...

Сред християнските среди има една дума „онаниране“, която се използва  като синоним на мастурбирането. Тя идва от името на Онан, син на Юда, чиято история е записана в Битие 38 глава. Мнения, свързани с тази история съществуват доста - може ли да се ползват  презервативи или други мерки за предпазване от бременност; грях ли е да се мастурбира;  има ли и днес такова деверско задължение?... Сигурно има и много други подвъпроси и варианти, които са обсъждани.

В повечето от мненията, обаче един важен момент се пропуска и това е гледната точка на Тамар. Историята всъщност е по-голяма и е добре да се прочете цялата глава като се поставим на нейно място. Тя е жената на първородния син на Юда, Ир. Казва се, че мъжът и е бил толкова нечестив и лош, че Бог го убива. Можем само да си представим отношението му към нея - грубост, унижениие, насилие... След неговата смърт я очаква друга неприятна ситуация – „служебен секс” за продължаване на рода на мъжа й. Не очаква ласки и любовно отношение или както днес казваме - „нищо лично”. Унизително е, въпреки че явно е прието от тогавашното общество. Това, което следва, обаче е още по-лошо. Той изхвърля спермата навън. Не е възможно Тамар да забременее – няма как да се продължи рода, да се осигури нейното бъдеще... Това, което се получава може да се сравни със системно изнасилване. 

Объркала ли съм се? Не е ли тя блудницата Раав? Повечето проповедници винаги я свързват с този термин, пък и в Евреи 11:31 и Яков 2:25 тя отново е описана с него. Колко тежка репутация има тази жена, сурова съдба -  вечно да бъде наричана с това прозвище. Представяте ли си ние да бъдем запомнени в живота си като – неверника, комарджията, наркомана, абортиралата, проститутката, алкохолика, лъжеца и мноого други „неприятни епитети“. Опитвали ли сме се непрекъснато да избягаме от отрицателния образ, който ние или някой друг е изградил вместо нас? Непосилна битка е да воюваме в първия случай с нашите стереотипи на мислене или миналото ни, а във втория с човешките предразсъдъци и жестокост.