„А в Ерусалим, близо до Овчата порта, се намира къпалня, наречена Витезда, която имаше пет предверия. В тях лежаха множество болни, слепи, куци и парализирани, които чакаха движението на водата. Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и раздвижваже водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше от каквато и болест да беше болен.” (Йоана 5:2-4 ст.)

Обстановката е страшна – много хора, събрани на едно място, наречено „Витезда”. Болни, очакващи изцерението си. Освен всеки болен има още толкова хора – за всеки се грижи отделен човек. Носят им храна, грижат се за нуждите им, говорят им, насърчават ги... Хората чакат водата да се раздвижи . Когато влезе, Исус се спря до един човек и го попита: „Искаш ли да оздравееш?” Странен въпрос? Разбира се, че всеки болен иска да оздравее. Но болния от своя страна даде шокиращ отговор: „Нямам човек...”.

Той стоеше и чакаше някой, който да е загрижен за него, да му носи храна, да бъде до него и когато водата се раздвижи, да бъде достатъчно бърз и първи да го спусне. Някой, който да му бъде приятел. Той вече не чакаше водата. Чакаше истински приятел, който да прекара времето си до него. Сигурно другите хора изобщо не погледнаха към Исус, когато влезе в къпалнята. Техните погледи бяха отправени към водата, защото най-бързият ще бъде здрав. Но парализираният човек стоеше в предверието. Понеже никой не се грижеше за него, той просеше близо до вратата, за да има нещо за хапване. Къпалнята „Витезда” беше пълна с болни хора, но само един търсеше взаимоотношение. Само един имаше очакващ поглед! Само един можеше да разкаже следното:

Толкова години на болка и срам

живея в къпалнята, чувствам се сам.

В болка паралична е мойто тело,

а сърцето ми страда – в по-голямо зло...

Сам, изоставен, години наред

никой не желае да ме вижда веч,

мръсен и беден, гладен със дни,

всичко е мрачно, живота дори...

Всъщност за мене този живот

съвсем е безсмислен, тежък хомот.

Дори да се раздвижи топлата вода,

сам не мога да вляза и оставам така.

Вече толкова време чакам човек

да се грижи за мен – грешника клет.

Чакам и гледам от тази врата,

ще влезе ли Милост, Любов, Светлина...

И щом те погледнах, познах, че си Ти,

в очите Ти топли проблясват сълзи.

Попита ме нежно - искам ли аз

здрав да си тръгна мигом в тоз час?!

О, как да не искам, този копнеж

изпълва ми мигом сърцето с трептеж,

но чуй ме, човече, тук няма кой

на мен да помогне и аз съм в застой.

Но ти ако искаш, постой тук със мен,

щом ангел раздвижи водата тоз ден,

Ти мен ще спуснеш първи и аз

здрав и щастлив ще си тръгна тогаз.

Но Ти ме погледна и каза: „Стани,

вдигни си постелката, мигом тръгни.

Грехът ти прощавам и искам от днес

на грешни и болни да казваш таз вест!”

И станах, изправих се – вече съм здрав

от болест коварна, от грешния нрав.

Приятел намерих във Твое лице!

Приятел докосващ мойто сърце!

Не ще те оставя във своя живот,

сега съм свободен от злия хомот.

Ти ми показа милост, любов,

за Теб ще разказвам, Приятелю нов!

Екатерина Неделчева

снимки: www.sxc.hu

Коментари

Добавяне на нов Търсене

tania Fri-09-09 07:54:44 mnogo hubavi stihove Отговор | Цитат 2   0

deti Mon-09-09 07:32:43 Нямам думи! Това развълнува душата ми! Отговор | Цитат 1   0

Chovekyt s ochakvasht pogled nadia ianakieva Mon-09-09 16:48:18 Prerkasno si go napisala. Dokosna i moeto syrce. Blagodaria ti, Danielche. nadia Отговор | Цитат 0   0

Ivelina Thu-03-10 06:37:57 Neveroiatno e,ne moga da opi6a prosto s dymi-razvalnyva me strahotno.Ima6 darba da pi6e6 stihove-prodaljavai da ia izpolzva6!!!Pozdravlenia Отговор | Цитат 0   0

Е. Неделчева Fri-03-10 10:57:16 Благодаря много. Отговор | Цитат 0   0

Коментирай
Име:
Email:	do not notifynotify
Заглавие:
UBBCode:	-цвят-aquablackbluefuchsiagraygreenlimemaroonnavyolivepurpleredsilvertealwhiteyellow -размер-тънъкмалъксреденголямогромен
Please input the anti-spam code that you can read in the image.

3.26 Copyright (C) 2008 Compojoom.com / Copyright (C) 2007 Alain Georgette / Copyright (C) 2006 Frantisek Hliva. All rights reserved."