|
През м. септември молитвата ни ще бъде насочена за самотните и изолирани жени, които живеят в изолация и страх. вижте Писмо от Марли Спийкър Днес да се молим за: Имигрантите да намерят християнски приятели, които искрено да ги подкрепят и да се грижат за тях. Тези жени имат нужда да бъдат третирани с уважение и доброта. Много от тях никога не са имали контакт с истински християни. „Защото огладнях и Ме нахранихте, ожаднях и Ме напоихте, странник бях и вие Ме прибрахте” (Мат. 25:35) |
Парчета живот
щрихи от живота
До кога? | Добър ден, Австрия! Страната, която наскоро посетих във връзка с един семинар за важнаостта и проблемите на Християнското образование, е Австрия. Първото [ ... ] | Просещи Качвам се в ранния неделен августовски трамвай. Трима-четирима пътници. Набитото ми око забелязва един особен мъж и в отговор, че [ ... ] |
| До кога? |
|
![]() Животът се променя бързо и не бих казала неусетно. Променя се независимо дали сме подготвени за тази промяна и независимо дали я искаме. Някои неща просто ни връхлитат без да питат. Оглеждам се в хората около мен или пък те ми се обаждат и съм свидетел на катаклизмите, които им се случват и се питам още колко ще трае това, и дали ще можем да го издържим. Усещам дори страха в човешките сърца и мога буквално да „надуша“ тревогата обзела душите им. Това е тревога за препитанието, за здравето, за финансите и работата, за оцеляването.
Обективните обстоятелства около нас са не по-малко стряскащи – природни бедствия, свински грип и смърт, отвличания, кражби, убийства и измами. Всеки човек е пострадал или е потърпевш поне на едно от изброените неща, а в повечето случаи на няколко.
До кога ще ни боли от нестихващи проблеми, до кога ще търпим независещи от нас промени, до кога ще се крием зад стени от страх, до кога ще пием от горчивия си крах?
До кога ще боледуваме от негативни мисли, до кога ще се ровим в изминали битки, до кога ще си въобразяваме бъдещи провали до кога ще се самозаключваме в тесни интервали?
На човешките същества Бог им е дал уникалната способност да се адаптират, да бъдат креативни, дал им е силен и несломяем дух. Всичко това ни е дадено, понеже сме създадени по Негов образ, но колко често макар че осъзнаваме какво имаме, не го живеем? Идва момент, когато човек трябва да си каже - „Стига! Стига с това пораженческо минало! Стига с този манталитет на потърпевши и жертви! Стига с хленченето! Стига с черногледството!“ Имаме уникалният Святи Дух, който не само ни учи на библейските истини, но и ни учи как да се справяме с истините от живота. Нашият дух, заедно със Святият Дух е способен на изключителна издържливост, на твърдо търпение, на необяснимо устояване, на НЕИЗЧЕРПАЕМА НАДЕЖДА! Стихът на моя живот е Еремия 29:11: „Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда!“. Настъпи времето да покажем на всички, че християните наистина сме уникални, а каква по-голяма уникалност от това да покажем на фона на несигурността и кризата, че сме носители на надеждата и позитивното отношение. Нашата надежда е не само за небесния ни дом, тя ни помага да живеем качествено и в настоящото ни обиталище. Тази надежда се крепи на неоспоримите факти, че Бог е верен да изпъли това, което ни е казал - че ще бъде с нас през каквото и да преминаваме, че е добрият Баща, че няма да ни остави да бъдем изпитани пряко силата си и че в крайна сметка крайната победа ни принадлежи.
До кога ще подтискаме пламъка на надеждата, до кога ще заглушаваме гласа на насърчението, до кога ще пренебрегваме повика на промяната, до кога ще стоим в ступора на обезсърчението?
Докото РЕШИМ да спрем до тук и да положим ново различно начало!!!
Таня Владева снимки: www.sxc.hu
3.26 Copyright (C) 2008 Compojoom.com / Copyright (C) 2007 Alain Georgette / Copyright (C) 2006 Frantisek Hliva. All rights reserved." |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Балът през погледа на младосттаТя е млада, усмихната и от нея лъха позитивизъм. Само преди година завършва средното си образование и като вс... + прочети... |
Изневярата на мъжа миПреди години, когато бях тинейджър, да се говори за изневяра в християнските семейства беше немислимо. Случа... + прочети... |