За щастие аз не бързах за никъде, когато застанах на опашката пред касата в магазина зад една възрастна жена. Тя бавно си броеше парите пред касиерката. Докато чаках, си прехвърлях в ума задачите, които все още имаше да свърша. Бях прекъсната от действието на касиерката, която изваждаше нещо от чантата с покупки на възрастната жена и остави извадения продукт настрана. Възрастната дама стоеше там засрамена и се извиняваше. Тя ми хвърли един бърз поглед, а аз и се усмихнах разсеяно. След това погледнах, че извадения продукт беше голям пакет носни кърпички. Явно не й достигнаха парите да го купи и щеше да и се наложи да се връща отново по друго време за него. Времето този ден беше студено и дъждовно, с пронизващ вятър, каращ и най-разгорещените хора да се сгушат в дебелите си палта и да придърпват нагоре и по-плътно до тях вълнените си шалове. Дамата с артритните ръце, която си беше броила парите, по всяка вероятност с нетърпение очакваше момента, когато ще се прибере в къщи на топло.

Всъщност оказа се, че не й достигат само 20 цента и аз с радост допълних липсващите пари. Тя горещо ми благодари и си тръгна. Наистина това, което направих е нещо малко, но благослови жената.

Когато се върнах при колата си започнах да размишлявам над тази случка. Защо постъпих така? Какво ли си е помислил човека зад мен на опашката или касиерката? Дадох ли тези пори, за да се почувствам добре или защото очаквам Бог да ме награди за моето добро държание? Добре е човек набързо да прегледа мотивите си, дори и за малки неща като тази случка. Бог гледа на нашите мотиви и ги претегля на небесния кантар. Постъпих така, просто защото можех да си го позволя, изпитах състрадание към възрастната дама. Тя се движеше бавно; навън всичко беше замръзнало, тя имаше нужда от носните кърпички и трябваше да идва повторно в студа, за да си ги вземе. Моите мотиви бяха чисти и наистина не очаквах нищо в замяна от Бог. Всъщност, почувствах, че Бог очаква от мен да постъпя така. За мен нямаше никакво значение и какво са помислили свидетелите по тази случка, само не исках да предизвиквам неудобство за дамата и да я засрамвам.

Като последователи на Христос това трябва да бъде нашето нормално човешко отношение и поведение. Нашият Бог е Бог на състраданието и ние като Божии деца трябва да бъдем мотивирани да достигаме до хората, заради съвършения пример, даден ни от Христос. Божието състрадание към Неговите хора е разкрито в цялата Библия и е много характерно за служението на Исус. Матей 9:35-38 ст. казва: „И когато видя [Исус] множествата, смили се над тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.” Той се смили – изпита състрадание към загубените, наранените, страдащите и умиращите. Ние, като Христово тяло, сме Неговите протегнати ръце, които са готови да докоснат нуждаещите се. Павел в Колосяни 3:12 ст. ни насърчава: „И така, като Божии избрани, святи и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.” „Обличам” в този стих е глагол, който показва действие. Той говори за правене на избор и активно извършване. Състраданието може да бъде изразено по различни начини: като помагаме на съседите си, като ги каним на гости, утешаваме наранените, посещаваме тези, които са болни или самотни… просто да посрещаме нуждите на другите! Еклесиаст ни казва: „Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш” (Екл. 11:1 ст.). Ние достигаме другите в резултат на нашето покорство и вяра. Ние не даваме за да получаваме, нито пък можем да дадем повече от Бог, но нашия Небесен Баща благославя това, което правим. Каквото и да дадем на Бог, няма да бъде загубено или напразно, независимо колко малко изглежда в нашите очи.

След като излязох от магазина все още имах задачи за довършване, така че се отправих към малкото селце, в което живеем и като пристигнах се приготвих да паркирам. Точно след като спрях колата и посягах към палтото и чантата си, един мъж започна силно да чука по прозореца. В началото се стреснах да не би да съм допуснала някаква грешка при паркирането! После видях, че развява пред очите ми билет и си свалих прозореца на колата да видя за какво става въпрос. Той бързаше за някъде, но ме попита дали искам да ми даде неговия билет за паркинг, който беше все още валиден. Той го бил купил току що, но неговата съпруга много набързо си свършила работата. Така че в крайна сметка той ми го предлагаше. Благодарих му любезно за билета, взех го и го поставих на предното стъкло. Тъкмо излизах от колата си и изведнъж ме осени… билетът струваше само 50 цента, но беше 2½ пъти повече от сумата, която платих за възрастната дама в магазина! Аз не дадох, за да получа, но Бог има невероятни пътища за да ни благослови, обогати и да разшири живота ни. 

Това прилича на все едно очакваме да седнем на голяма празнична трапеза. Помирисали сме изкусителни ястия, приготвяни в кухнята и сме тооолкова гладни сега! Най-накрая сме поканени да седнем и да ядем заедно. Подаваме ястията, от които да си отсипваме и подаваме на следващия гост до нас. Можем да чуем възгласи като: ‘ммм’, ‘aххх’ и ‘oooo’, идващи от тези, които вече са опитали от вкусните гозби. Накрая… всяко едно от тези ястия достига до нас и ние можем също да участваме! О, да! Най-накрая! Ние сме ТОЛКОВА гладни! А какво ще стане ако обслужим само себе си и решим, че няма да предадем нататък вкусната храна? Какво изражение на ужас и смут ще получите от всеки, включително и тези, които вече са си сложили от яденето! Не, разбира се, ние трябва да подадем храната напред, след като сме си отсипали, след като сме си взели порцията, защото тези, които чакат след нас също са гладни. Ние ще предадем нататък, защото всеки има нужда да си отсипе от храната и да се нахрани. 

Трябва да предаваме напред към другите Христовата любов и състрадание, защото тогава те ще забележат Божията ръка как действа в живота на Неговите хора. Може би посредством нашия пример и те ще решат да покажат добрина на други, които от своя страна ще покажат на трети! „Слава да бъде на Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостите и Бог на всяка утеха…” (ІІ Кор. 1:3 ст.).

Другите хора са гладни и чакат да получат Христовото състрадание. ПРЕДАЙ НАТАТЪК!

Гейл Маклелън

превод: Таня Владева

снимки: www.sxc.hu

още от този автор:

Думите - живот без съжаление! 

Когато свърши медения месец 

Достигането на резултати не зависи от мен

Сара - майка на народите

Какво наследство оставяме

Коментари

Добавяне на нов Търсене

борката Tue-03-10 10:22:22 Много ме докосна написаното! Гледала съм и филм с това заглавие и е много силен, но наистина ние като християни това трябва да бъде част от същността ни. Поздравление за автора. Отговор | Цитат 2   0

Предай нататък Милка Рашева Tue-03-10 17:58:02 Да, истина е, ние сме призвани да приема -ме и да предаваме напред както Божията любов, милост и състрадание, така и Благата вест - Марк 16:15. Отговор | Цитат 1   0

Коментирай
Име:
Email:	do not notifynotify
Заглавие:
UBBCode:	-цвят-aquablackbluefuchsiagraygreenlimemaroonnavyolivepurpleredsilvertealwhiteyellow -размер-тънъкмалъксреденголямогромен
Please input the anti-spam code that you can read in the image.

3.26 Copyright (C) 2008 Compojoom.com / Copyright (C) 2007 Alain Georgette / Copyright (C) 2006 Frantisek Hliva. All rights reserved."