Бях на три години, когато родителите ми се разведоха. Баща ми под въздействието на алкохола биеше майка ми. На седем години трябваше да започна училище, но майка ми ме остави в дом за сираци и разведени родители, защото не можеше да се грижи за мен. Това е един от лошите ми детски спомени. Когато завърших първи клас, майка ми се омъжи. Бях много радостна, че ще ме вземат от дома и най-после ще имам баща. Родителите ми бяха изключително сериозни хора. Вторият ми баща беше военен. Липсваха детски игри, смях и разговори. Не намираха време да ме прегърнат и целунат. Но това не беше най-лошото. На 15 г. станах жертва на физическо и сексуално насилие от страна на втория си баща. Майка ми не ми повярва и ме изгониха да живея на квартира, за да не развалям семейството им.

Скандалите зачестиха и порасналите ни деца напуснаха дома ни. Беше им омръзнало да „ходят на пръсти” около баща си да не би да го разгневят с нещо. Не искаха да търпят повече обиди и обвинения. Това беше поредната загуба за мен. Болка разкъсваше сърцето ми. Какво стана със семейството, за което мечтаех? При нас остана най-малкия от тримата ни сина. Страдах за проваленото си семейство. Бях търпяла всичко заради децата си, а ето че те си отидоха преждевременно. Обвинявах съпруга си, че ги е прогонил и в болката си реших да го напусна. Скоро, обаче си дадох сметка, че нямам право да го направя, както и да бягам от проблемите. В тези най-трудни за мен моменти, пасторът на църквата и още едно семейство ме подкрепяха с молитва, съвети и насърчение. Дни наред плаках пред Бог с наранено и  разкаяно сърце. До този момент не познавах радостта и  щастието. Търсих верни приятели, но и в това се разочаровах. Съществуваше ли щастието изобщо или беше твърде високо, за да го достигна. На 40 г. познавах само душевната болка, разочарования от семейство и приятели, отхвърлянето, страха, депресията, физически и психически тормоз, духовни разочарования и провали. Не разбирах защо Божието слово не се изпълняваше за мен, защо се провалях, отчайвах и започвах всичко отначало. До кога? Защо не можех да имам  радостта в Господа, която да ме прави силна?

От време на време се случваше нещо хубаво в живота ми, но скоро скандалите, болката и огорчението го изместваха и всичко започваше отначало. Мислех си, че за моето духовно и душевно състояние са виновни хората около мен и най-много винях съпруга си. Проблемите в къщи ме събаряха духовно. Бях в постоянни борби с огорчението и непростителността. Чувствах се нещастна ден след ден. Мислех за несправедливостите, за скандалите в семейството ми и не бях доволна от духовното си състояние. Единствената ми утеха беше в увереността, че Бог ме обича. Болката и разочарованията ме караха да обичам Бог още повече и да Го търся, защото до този момент само Той не ме беше разочаровал и предал. Знаех, че без Него нямаше да мога да издържа. Факта, че не ходех на работа ми помогна в този важен и съдбоносен момент, за да имам възможност да се моля, да слушам проповеди и да търся волята на Бог за живота си. Моите сили се бяха изчерпали. Всичките ми опити за промяна в семейството ми не бяха дали резултат. Тази абсолютна безизходица ме тласна да се гмурна в най-дълбоките води и да търся Бог в пълнота, там където не Го бях търсила. Молих Го да ми прости, че през целия си живот се стараех да угаждам на семейството си, търсих искрено приятелство, вярност, любов и не ги намерих. И тогава… осъзнах една голяма истина, че първо аз се нуждаех  от промяна. Бях се заблуждавала години наред. Търсех щастието не където трябва, исках промяна в характера и живота на съпруга си - независимо, че беше от най-добри чувства и загриженост за неговата вечност. Сега зная защо съм преминала през всичко това. Трябваше да взема решение струва ли си така да продължавам живота си - разбира се, че не.  И тогава започна всичко прекрасно в моя личен живот. Това, което дявола беше намислил за зло, Бог го обърна за добро (Битие 50:20 и Римл. 8:28). Около мен всичко остана същото, но аз вече не бях същата. Оставих зад гърба си миналото, проблемите и болката. Спрях да изкачвам големите планини, които стояха на пътя ми. Реших повече да не им позволявам да ме смачкват, ограбват и да не разрушават живота ми. Реших да гледам само към Бог. Реших да живея за Този, на Когото бях обръщала до тогава най-малко внимание и бях показвала най-малко уважение и любов. Той беше Този, Който през цялото време ме чакаше и обичаше. Той ме беше създал, за да общува с мен, за да ме обича и аз да Го обичам и да Му се покланям с благодарност. А аз през целия си живот отдавах на другите това, което принадлежеше на Него, на Бог (Яков 4:5). Тогава се случи и чудото… преживях щастието, което търсех. Предадох на Бог всичко – живота, умът и сърцето си, човешката си любов, вниманието и времето си, грижата за децата и съпруга си. Предадох Му огромните товари, с които се бях нагърбила за духовното състояние на моето семейство, за финанси и здраве. Те принадлежаха на Него. Сега ми е толкова леко. За мен Той остави само отговорността да се моля да тях, да ги обичам и подкрепям. Словото започна да се изпълнява всеки ден в живота ми. Наслаждавам се не само на щастието с Бог, но и на радостта от моето спасение, която ме прави силна. Вече имам грижовния Баща, който никога нямах, верния Приятел на Който мога всичко да кажа, любящият Съпруг и брат Закрилник. Намерих всичко от което се нуждаех. През цялото време то е било толкова близо до мен, че е трябвало само да се пресегна и да го достигна. Разбрах колко неправилно съм разсъждавала и живяла. Взаимоотношенията в семейството ми започнаха да се променят. Скандалите спряха. Съпруга ми промени отношението си към мен и започна да ме обича и уважава. Сега ме нарича – принцеса. Децата ни започнаха с желание да идват на църква. Въоръжих се с най-мощните оръжия на света – молитвата и любовта.

Бог ми подари от Своята любов, с която да обичам и да се грижа за най-специалните творения – жените. Повери ми привилегията да служа на жени с конфликти в брака си. Да подкрепям и насърчавам огорчените и наранени жени, които преминават през подобни борби като моите. Такива  жени  има много и те се нуждаят някой да им служи с любов и разбиране, като им покаже изходния път.

С радост ще отговоря на всяка жена, която ми пише, за да сподели своето мнение или проблем.

Гинка Илиева   

снимки: личен архив и www.sxc.hu   

Ако желаете да се свържете с Гинка Илиева, моля пишете на редакционния ни e-mail: Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите                                         

Коментари

Добавяне на нов Търсене

rosi Fri-04-10 11:43:47 naistina Bog e velik.Takiva 4udesa nikoi ne moje osven toi na6iq nebesen ba6ta i v takav moment moje da mu kajem blagodarq ti isuse za vsi4ko ,koeto pravi6 s nas.Naistina ti blagodarim za6toto tvoite dela sa savarjeni AMIN OBI4AME TE Отговор | Цитат 2   0

Георги Найденов Fri-04-10 15:13:26 Невероятно подреждане на пъзела на този живот! Много жени биха се отказали на второто стъпало! Други биха счели битката за ненужна! Като мъж искам да сваля шапка на това устояване! Сигурен съм, че Бог е Този, който е обърсал с ръката Си всяка една сълза от това лице и Същият, Който ще даде радост на това сърце до дълбока старост! Едно голямо БЛАГОДАРЯ за тази история! Отговор | Цитат 2   0

Благодаря! Габриела Николо� Fri-04-10 16:11:45 Благодаря на Гинка за откровеността и смелостта да разкаже историята си, която със сигурност е Божието послание към много други жени в нейната ситуация. Бъди благословена! Отговор | Цитат 1   0

моят разказ една жена Fri-04-10 21:43:20 Това сякаш е моя разказ ! Чудесно насърчение за мен ! "Бог знае мислите, които мисли за нас- мисли за добро, бъдеще и надежда" ! Отговор | Цитат 2   0

Сега ме наричат"Принцеса" Анелия Григоров� Fri-04-10 17:52:28 Благодаря ти за насърчителния расказ.Вярвам че с него ще покажеш на много жени ,че единствено силната обич и вярата в бог ще ги дари с щастието с което той те е дарил.Бъди благословена! Отговор | Цитат 2   0

Боби Sat-05-10 15:08:39 Благодаря ти и аз за откровените и насърчителни думи! Наистина, Бог е Този, Който знае всяка наша сълза и ни обича независимо от провалите, самоосъждането, вината и огромната болка...Продължавай все така вдъхновено да служиш и бъди преблагословена! Обичаме те! Отговор | Цитат 1   0

Plami Wed-05-10 08:03:46 Това което Бог е обещал и преднамерил за всеки един от нас никой неможе да промени.Дай Боже всеки един от нас има такова силно свидетелство.Бог е този който променя,новорождава и укрепва всеки който истински се довери на неговата чиста любов! Отговор | Цитат 0   0

drij tova do krai meri Thu-06-10 14:57:11 neznam otkade da zapocna blagodaria na gospod ce moeto semeistvo te poznava ti si skapoceno nesto za nas blagodaria ti obicai isus Отговор | Цитат 1   0

Коментирай
Име:
Email:	do not notifynotify
Заглавие:
UBBCode:	-цвят-aquablackbluefuchsiagraygreenlimemaroonnavyolivepurpleredsilvertealwhiteyellow -размер-тънъкмалъксреденголямогромен
Please input the anti-spam code that you can read in the image.

3.26 Copyright (C) 2008 Compojoom.com / Copyright (C) 2007 Alain Georgette / Copyright (C) 2006 Frantisek Hliva. All rights reserved."