|
През м. септември молитвата ни ще бъде насочена за самотните и изолирани жени, които живеят в изолация и страх. вижте Писмо от Марли Спийкър Днес да се молим за: Жените, контролирани от семействата си. „Съпругът ми скъса Библията ми и ми забрани да слушам радио програмите на Проект Анна. Аз започнах тайно да слушам програмите на дискове, но той намери дисковете и ги изхвърли. Съпругът ми може да ми отнеме всичко, но не и Исус, нито днес, нито утре!” (Алжир, Бербер-кабил слушателка). |
| Приоритетите – първо Бог, а след това?!? Много пъти съм слушала и проповеди, и лекции за приоритетите на християните и как трябва да бъдат подредени те. Може би всеки има своя п [ ... ] | Слънчогледи Има нещо уникално при слънчогледите. Толкова уникално, че дори са получили името си въз основа на тази своя характеристика – те, пове [ ... ] |
| Балът през погледа на младостта |
|
|
Представям ви Ралица Разкажи ни нещо за себе си... Казвам се Ралица Кирова, на 19 години, от гр. София и съм студентка първи курс специалност „Славянска филология”, СУ „Св. Климент Охридски”. Обичам да чета книги, да рисувам, пея и свиря на китара. Обожавам миризмата на стари книги, затова прекарвам доста време в антикварни книжарници. Преди година беше твоят абитуриентски бал. Можеш ли да опишеш приживяването с три думи? Ами беше: страхотно: цялата еуфория, атмосфера и напрежението, които всъщност започнаха още след изпращането в училището ми; тъжно: тъй като точно в този момент осъзнаваш, че не си дете и че животът те връхлита изведнъж и искаш - не искаш си въвлечен в друг свят; мъчително: да, беше доста мъчително заради токчетата. Като човек, чувстващ се комфортно на ниско, близо до земята, токчетата бяха нещо съвсем ново за мен. Не бих казала, че се сприятелихме, но определено не им позволих да ми развалят настроението.
Подготовката започна два месеца преди великата дата. Разбира се съученичките ми се подготвяха пет месеца предварително, което включва най-общо обикаляне на всеки магазин, имащ в наличност рокли и обувки, строги диети и най-добрият приятел на абитуриентката - солариумът. Аз пропуснах тази стандартна процедура, тъй като смятам, че и за по-кратък период може едно момиче да се подготви изцяло за балната нощ. На кое реши да наблегнеш – страхотна рокля, забележителни бижута или неотразима прическа? Ако мога да поставя нещата по следния начин: Балът е състезанието между невярващи абитуриентки, което се изразява в: - по-ефектна прическа: разбира се тя трябва да е правена в сръвнително скъп салон, намиращ се в района на „Кварталът на богатите” или всеизвестната улица Витошка; - уникална рокля: под определението ''уникална'' разбираме, че става въпрос не за коя да е рокля, а за рокля, която в повечето случаи представлява деколте до пъпа и цепка пак до там. Трябва да отбележа, че се намират прилични, но в същото време изящни и елегантни рокли, които биха били най-добрият вариант. Все пак балът като идея представлява мероприятие, което освен, че е отпазнуване на завършен етап от живота на младия човек, то е и място, на което трябва да изглеждаш не като за чалга клуб, а като за сериозното си и официално-елегантно бъдеще. Разбира се всеки има лично мнение по този въпрос, а ние го виждаме на бала; - скъпарски бижута: те са важна част от стайлинга на абитуриентката. Девизът ''Колкото по-скъпо, толкова по-добре'' отеква в ума на скромните момичета, карайки ги да се чувстват непълноценни, заради купените по-евтини бижута; - колата: трябва да се отбележи, че ако баща ти кара колата... то ти си
извън всякакви класации, а ако си поканила братовчед си за кавалер, по-добре не
се вясвай изобщо. Ако човек няма нужните ценности и усещане за приоритети, балът може да се превърне в надпревара, водеща до завист и отчаяние заради това, което нямаш. Но в моя случай не съм наблягала на нищо конкретно. Просто исках да се чувствам елегантно, удобно, без да плащам космическа цена за това. Избрах си практични бижута и обувки, тъй като исках да мога да ги нося и след това. Кой ти помагаше най-много в избора и какви бяха най-ценните съвети, които помниш и до днес? Майка ми винаги е била до мен, а и точно по време на подготовката имах изключително голяма нужда от нея при избора на целия тоалет. Хм... най-ценни съвети не бих казала, че съм получавала, освен от дизайнерката, която с еуфорично изражение ми каза, че винаги мога да скъся роклята и да я нося отново. Ха-ха.... и от баща ми - неговата редовна реплика ''И умната!'', преди да дойде абитуриентската кола да ме вземе. Всъщност, не съм получавала сериозни съвети за това какво трябва и какво не трябва да правя като вярваща на едно светско събиране, тъй като с родителите ми винаги сме били в добри отношения и винаги са ми имали доверие. Смяташ ли, че повечето абитуриенти се престарават с подготовката и покупките? Имаш ли за себе си отговор защо се получава така, че за балът се харчат толкова пари? 50 на 50 бих казала. Факт е, че
стане ли дума за бала на дъщерята/внучката, то неминуемо цялата рода дава пари
за тоалет, подаръци и всичко необходимо. В такъв момент на изобилни
благословения, младият човек е изправен пред дилемата – всичко ли да инвестира
за блясъка на една единствена нощ или разумно да спести средства за образование
например. Но когато абитуриенският ни бал излиза по-скъпо от една скромна сватба,
то ние трябва да се замислим. Как едно вярващо момиче успява да запази себе си от пошлото държание на съучениците си, от нелепите намеци и отношение по време на балната нощ, когато алкохолът има особено силно влияние? Аз определено не спадам към графата с такова поведение и отношение на съучениците ми към мен. Ние не винаги сме били задружни като клас, но пък сме се уважавали. Така, че те нямаха проблем с това, че съм вярваща и че не правя това, което те правят. Уважаваха моите принципи относно алкохола и цигарите. Считам, че човек не бива да бяга от средата, в която е поставен, а да се опитва на място да влияе на околните и да „осолява”. Балната нощ, прекарана с класа беше страхотна и не е имало никакви проблеми. Ако сега отново ти предстоеше бал – би ли променила нещо от избора си или начина на отпразнуване? Ами може би щях да се „калявам” предварително с тези токчета. Иначе не мисля, че бих променила нещо. Благодарна съм на Бог, че съм такава каквато съм и че съм отпразнувала абитуриетския си бал страхотно и безопасно в компанията на приятели. Остана ми скъп спомен за един сезон в живота ми, наситен с вълнуващи моменти, много смях и безгрижно ученичество. Можеш ли да посъветваш нещо момичетата, на които им предстои тази тръпка само след броени дни?
Една година по-късно – какво се промени за теб?
Мисля, че този ден, в който прекрачваш за последно училищния праг е голяма стъпка в живота на всеки млад човек, което е и първата голяма промяна. За мен друга промяна е това, че се научих на по-голяма самостоятелност, отговорност за постъпките си и приемане на последствията от взети решения. Общо взето порастнах. Пожелай нещо на читателките на estir.net Пожелавам им да бъдат облечени в увереност, да радват околните с повече усмивки, да показват Христос с всяко действие в живота си. И без значение дали празнуват рожден ден, абитуриентски бал или златна сватба, нека благодарността към Бог да не ги напуска.
www.estir.net снимки: Elmediapro
3.26 Copyright (C) 2008 Compojoom.com / Copyright (C) 2007 Alain Georgette / Copyright (C) 2006 Frantisek Hliva. All rights reserved." |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Следваща > |
|---|
Балът през погледа на младосттаТя е млада, усмихната и от нея лъха позитивизъм. Само преди година завършва средното си образование и като вс... + прочети... |
Изневярата на мъжа миПреди години, когато бях тинейджър, да се говори за изневяра в християнските семейства беше немислимо. Случа... + прочети... |